Има няколко причини да даваме първо на другите, без да се съобразим с нашите нужди. 

  1. Даване по задължение.

Даването е една от ценностите, която до поколението на нашите баби е била силно застъпена и идеализирана. По време на вековното иго, е било немислимо някой да мисли за собствените си нужди, защото на преден план е било оцеляването. След това комунизмът е изисквал от нас също да поставим дълга си пред нуждите си, което е довело до едно притъпяване на себе усещанията ни. Да “въртят” къщата, чрез грижа за всички останали е била единствената реалност на жените от предишните поколения. Как ние да си позволим да дадем първо на себе си с това обременено наследство, което клетките ни помнят? 

  • Нужно е  буквално да предадем старата система от вярвания, което означава да направим нещо радикално различно. Може родителите ни да очакват да се грижим за тях на старини, но ако нашето сърце ни зове другаде се получава един сериозен вътрешен конфликт. Кое е правилно – да направя това, което се очаква от мен или да последвам сърцето си? Много хора са заседнали в тази реалност, разкъсвани между дълга и нуждите си. Няма еднозначен отговор за това, има много пластове, които трябва да бъдат адресирани. Със сигурност е важно да се погрижим за тези, които имат нужда от нас, но не и да жертваме собствената си посока. Особено ако това, което се изисква от нас е с цел да сме в плен на семейната си система. Да предадем старото е свързано с чувство на вина, през което трябва да преминем, а затова се иска смелост. И разбира се това предателство не означава да станем егоисти и да изоставим другите, а да дръзнем изобщо да погледнем в посока на мечтите си и да направим дори малки крачки. Този аспект на темата с даването много често се вижда в семейните констелации, които хората поставят. Процес и път е да отстоим личния си път и мечти, особено ако не получаваме подкрепа от семейната си система. 

Можем да си помогнем със следните въпроси

Преди да изпълня дълга си към другите, какво да направя за себе си, така че да се подкрепя, вместо да се изцедя? 

Кое мога да си позволя – да предам сърцето си или да предам другите? И кое всъщност е предателство.

Когато поставям дълга пред собствената си посока кой печели и има ли печеливши?

2. Давам, за да получавам. 

Някои хора дават много на другите с цел да си гарантират, че ще получат това, което им липсва. Това е подсъзнателен механизъм и той се базира на незадоволени детски нужди. Особено за хора, които са израснали в среда, в която е трябвало да спазват определено поведение, за да бъдат одобрени и приети. Впоследствие това поведение се пренася под формата на даване на това, което се изисква от тях с тайната неосъзната цел да получа това, което чакат от деца. Това даване е свързано с огромно разочарование, защото детските ни липси никога не стигат до нас, и затова най-добре да се откажем. Например жена, която като малка не е получавала вниманието на баща си, би давала много грижа на партньора си с тайната надежда да получи това внимание, което и е липсвало като малка. Но колкото повече дава на партньора си, толкова повече го задължава, и той автоматично и несъзнателно се оттегля от нея. И така разочарованието и расте, а дупката на дефицита се отваря още повече. 

Още един често срещан пример е в интимните взаимоотношения, когато жената отваря краката си без да има желание за секс, с цел да задържи партньора си или да му угоди. Когато аз нямам желание за интимен обмен съм се научила да казвам – „не те отхвърлям, но сега е това време от месеца, в което нямам сексуално желание.“ Когато обясним на партньора си, ако той има съответното съзнание, обикновено разбира и не се чувства ощетен или отхвърлен. Разбира се, ако това се превърне в системно поведение, вероятно имаме нужда да адресираме липсата ни на желание. 

За да излезем от този омагьосан кръг е важно да извършим дълбока вътрешна работа, която да ни позволи да разобличим скритите си мотиви да даваме, за да получим. И преди да дадем каквото и да е на партньора, децата, родителите, колегите и света да се запитаме – В точно този момент аз от какво имам нужда? 

За да обобщим: 

  •  Даването първо на другите е остаряла ценност, която е имала своята функция в отминалото време, но сега имаме свободата да променим това и да поставим правилния ред. 
  • Обикновено, когато даваме първо на другите ние се опитваме да компенсираме някаква липса в себе си. Даващите твърде много и първо на другите всъщност живеят в някакъв вътрешен дефицит. 
  • За да излезем от това е важно да влезем в контакт с вътрешните ни нужди и да поставим себе си в центъра на собствения ни живот. 

След като разберем от какво имаме нужда е добре да отделим време и да си го дадем, за да си осигурим нужните нива на енергия. 

На другите можем да даваме само и единствено от пълна чаша. Ако нямаме достатъчно, по-добре да дадем на себе си, което е адекватният и директен начин на задоволяване на нуждите ни, вместо прикритото даване с цел получаване. 

Начините по, които аз си давам са: 

  • Практика (всяка сутрин) 
  • Медитация
  • Хубава храна
  • Време за себерефлексия – писане в дневник
  • Разходка в природата 
  • Масаж 
  • Време в женска среда

Да дам на себе си е необходимост, а не лукс и ако започнем да го практикуваме, качеството на това, което даваме на другите ще расте. 

Ако имаш нужда от подкрепа в процеса на обръщане на перспективата първо към себе си и после към света, можеш да се присъединиш на сутрешните практики 

Ин йога – понеделник 18:30 – в център Мандала и на живо 

Събуди тялото си – вторник и четвъртък от 7:45 

Събуди женската си искра – събота от 8:30 

А ако имаш някоя семейна тема, която те държи в плен на семейната система, можеш да ме потърсиш за лична констелационна сесия. Виж повече тук: 

https://deviflow.com/services/lichni-sesii/?portfolioCats=20