Онлайн уебинар на живо с Деви · 16 септември 2026
Колко голяма част от живота ти е минала в опит да бъдеш достатъчно добра?
Достатъчно успешна. Достатъчно красива. Достатъчно полезна. Достатъчно разумна. Достатъчно удобна.
За да бъдеш обичана, приета и да имаш своето място.
И какво се случва с една жена, когато толкова дълго се е опитвала да отговори на очакванията на другите, че вече трудно различава собствените си желания от това, което е научила, че трябва да бъде?
Майчината рана не се създава само в отношенията с майка, която е била очевидно студена, критична или отсъстваща. Тя може да съществува и там, където е имало грижа, но не е имало достатъчно емоционално пространство за детето да бъде такова, каквото е. Когато чувствата му са били прекалено много, когато нуждите му са били неудобни, когато е трябвало да бъде добро, да не създава проблеми, да помага, да се справя или да се съобразява, детето постепенно започва да разбира любовта като нещо, което трябва да бъде заслужено чрез определен начин на поведение.
Тогава майката постепенно се превръща не само във външна фигура, а във вътрешен глас, който продължава да определя кое е достатъчно, кое е прекалено, кое е правилно, кое е срамно и каква трябва да бъдеш, за да имаш право да бъдеш обичана.
Онлайн уебинар на живо с Деви
Да излекуваш усещането, че не си достатъчна, да освободиш вътрешната критика и да изградиш здрава самооценка, граници и приемане на себе си. Сряда, 16 септември 2026, 20:00 ч., на живо в Zoom. Работим през тялото и през полето на семейството: констелационна и соматична работа, която следваш тихо, с изключена камера, ако така ти е по-леко. Записът остава за теб.
Уебинар на живо на 16.09 от 20:00 ч. „Лекуване на майчината рана“Записът остава за теб
БонусУебинар на запис „Майката: порасналото твърде рано дете“
Бонус11-дневно предизвикателство във Viber общността на Деви
БонусТаен бонус след записванеВсичко това за 39 € · обща стойност 121 €
Уебинарът + запис + предизвикателство + таен бонус
Еднократно плащане · обща стойност 121 €
до началото на уебинара
Име, имейл и карта на едно място. Добавките са до бутона за плащане.
Зареждаме сигурната форма за плащане…
Разпознаваш ли го
Вече никой не стои до теб и не изисква да бъдеш различна. И все пак гласът работи. Той рядко казва „майка ми“. Обикновено звучи така:
Ако това ти звучи познато, този уебинар е за теб.
Въпросът не е само какво се е случило между теб и майка ти.
А какво си научила за себе си чрез тази връзка
и как продължаваш да живееш според него днес.
Невидимият пласт
Има още един пласт, който почти никога не се вижда. И той е този, който държи всичко останало на място.
Когато сме били много близо до нейната емоционална реалност, можем да пораснем, без да сме научили ясно кое е наше и кое е нейно. Нейните страхове могат да се превърнат в нашата предпазливост, нейните ограничения в нашите убеждения, нейното разбиране за това каква трябва да бъде една жена в нашия вътрешен морален кодекс, а нейната неудовлетвореност от живота в несъзнателна граница на собствения ни живот.
„И тогава да бъдеш различна от нея може да започне да се усеща като предателство.“
Да имаш повече от нея, да бъдеш по-свободна, по-видима, по-успешна, да живееш по-различно, да избираш различни отношения или просто да бъдеш по-щастлива може да събуди вина, сякаш чрез собствения си живот отнемаш нещо от нейния. Така една жена може несъзнателно да остане вярна не само на майка си, но и на нейните ограничения.
Може да се отказва точно преди да получи това, което иска, да се свива, когато започне да заема повече пространство, да се чувства неудобно от собственото си изобилие, да се страхува да надмине майка си или да избира познатото страдание пред непознатата свобода, защото някъде дълбоко в нея все още живее нуждата да принадлежи.
Майчината рана може да засегне и самата жизненост на жената. Когато в ранните години спонтанността, гневът, сексуалността, силата, нуждата от внимание или свободата са били преживявани като прекалени, тя е научила, че за да остане близо, трябва да се смали. Тогава една част от нея остава извън живота, а друга се превръща в тази, която е добра, разумна, силна, успешна, грижовна и удобна.
Не е нужно да си имала „лоша майка“. Достатъчно е да се разпознаеш в няколко от редовете отляво.
Това е честно казано, за да не си купиш нещо, което не ти трябва. Уебинарът е дълбок, тих и практически.
Ще погледнем към майчината рана в нейните различни пластове, защото тя не се проявява само като усещане, че не си достатъчна. Тя може да стои зад начина, по който се оценяваш, поставяш граници, избираш отношения, преживяваш собствените си нужди, позволяваш си удоволствие и успех и определяш колко пространство имаш право да заемаш.
Как се е формирала и защо продължава да работи дори когато вече никой не стои до теб и не изисква да бъдеш различна.
Кое е нейно и кое е твое. Онези части от нейния свят, които може да продължаваш да носиш като свои, и несъзнателната лоялност, която понякога ни кара да ограничаваме собствения си живот, за да останем свързани с нея.
Била ли си нейна съюзница, довереница или посредница между родителите си. Носила ли си отговорност, която не е била твоя. Била ли си неглижирана, критикувана или отхвърлена. Всяка от тези роли има цена, която плащаш и днес.
Твоята спонтанност, гняв, сексуалност, нежност, нужда от подкрепа, амбиция, лекота или правото просто да получаваш, без първо да си заслужила.
Ще работим с правото да бъдеш различна, без да бъдеш виновна за това, с правото да имаш нужди и граници, без да се превръщаш в лошата дъщеря, и с възможността да видиш майка си като човек със собствената ѝ история, без повече да носиш тази история като своя съдба.
Не само разговор
В уебинара не просто ще говорим за всичко това. Ще направим дълбоки вътрешни движения, които да те поставят на правилното място спрямо майка ти, като едновременно с това погледнем към по-голямото семейно поле, в което се е формирала тази връзка.
Ще използваме констелационния подход, за да видим не само какво се е случило между теб и майка ти, а и какво е стояло зад нея като жена и зад теб като дъщеря. Ще погледнем към нейната връзка с твоя баща, към мястото, което тя е заемала между собствената си майка и своето дете, и към онези семейни динамики, в които едно дете несъзнателно започва да заема място, което не му принадлежи: да бъде утеха за майка си, неин съюзник, довереник, защитник, посредник между родителите или дори емоционален партньор.
Ще погледнем и едно поколение назад, защото жената, която е била твоя майка, първо е била дъщеря на своята майка и е носила в себе си собствената си история на обич, липса, отхвърляне, зависимост, загуба, самота и несбъднати желания. Част от това, което си преживяла като отношение към теб, може да е било нейният начин да се справя със собствената си незавършена история.
„Ще търсим мястото, на което можеш да върнеш онова, което не е твое, без да връщаш любовта си към майка си.“
Ще погледнем и към бабата, защото понякога това, което изглежда като лична история между майка и дъщеря, се оказва продължение на много по-стара женска линия, в която поколения жени са се научили да оцеляват чрез жертва, мълчание, контрол, отказ от собствените си желания, прекомерна грижа или невъзможност да получават. Ще изследваме не за да търсим виновник, а за да видим какво е било предадено нататък и къде тази линия може да спре.
И когато започнем да връщаме всеки човек на неговото място, се появява възможност да се върнеш и ти на своето. Не като нейна спасителка, не като нейна съюзница, не като нейна майка и не като носител на нейната съдба, а като нейна дъщеря. С право да бъдеш дъщеря, жена и отделен човек със собствен живот, без това да означава да отхвърлиш майка си или да прекъснеш любовта между вас.
Не се изисква да говориш, да споделяш или да се показваш. Участваш с включена или изключена камера, по твой избор. Никой няма да те извика по име и никой няма да те попита нещо, което не искаш да отговориш.
Деви води процеса с глас. Ти следваш вътрешно, тихо и само за себе си. Вътрешните движения се случват в теб, не пред групата. Достатъчно е тихо място, слушалки, ако ти помагат, и малко време след това за себе си.
На живо в Zoom с Деви, с включена или изключена камера. Записът остава за теб.
Записан уебинар на Деви за детето, което е трябвало да порасне преди времето си, и за това какво носи то като жена днес.
Единайсет дни с кратки насоки и практики в затворената група, за да остане живо това, което се е раздвижило на уебинара.
Разкрива се веднага след поръчката, на страницата с потвърждението.
Всичко това за 39 €обща стойност 121 € · еднократно плащане · записът остава за теб
аз съм Деви и от 2007 г. седя срещу жени, които се справят с всичко и не могат да се справят с усещането, че не са достатъчни. Почти винаги, когато потърсим откъде идва то, стигаме до една и съща врата. И почти винаги жената се е научила да я подминава.
Не искам да те уча на дисциплина. Искам да ти върна усещането за собствената ти мекота. Затова работя през тялото и през полето на семейството, защото там живее онова, което думите не стигат.
Учила съм се на констелации шест години в три школи и десет години стоя в констелационно поле. Знам колко внимателно трябва да се докосва тази тема и знам, че има път през това. Дори когато си далеч от себе си, можеш да се върнеш при истинското си Аз.
Вярвам, че всяка среща е покана за пътуване навътре. На 16 септември те каня на една такава.
Деви
Думи от жените, минали през процеса
„Подадената ръка от Деви е ръка на разбиране, съпричастност, подкрепа и любящо присъствие.“ Жени Йонева
Темата се докосва внимателно и на стъпки. Не се изисква да преразказваш, да преживяваш отново или да отваряш нещо, за което не си готова.
Работим, за да поставим нещата на място, а не за да търсим виновник. Майка ти остава майка ти. Любовта между вас не се пипа.
Можеш да участваш само като наблюдаваш, с изключена камера и без да кажеш и дума. Толкова, колкото ти е добре. Нито крачка повече.
Истината е, че гласът не спира, защото си го разбрала. Може да си чела всичко за границите и самооценката, да си ходила на терапия, да знаеш откъде идва вината, когато казваш „не“. И пак, в момента, в който някой има нужда от теб, тялото ти вече е казало „да“, преди ти да си решила.
Затова повечето жени правят единственото, което познават: стараят се още повече. Още по-добра майка, още по-добра дъщеря, още по-полезна, още по-разумна. Надяват се, че ако станат достатъчно, гласът най-после ще замълчи. Но той не замълчава, защото не иска резултат. Той иска да останеш свързана с нея по единствения начин, който познаваш: през смаляването.
А сливането не се разплита с воля. Не се разплита и с обвинение. Разплита се, когато най-после видиш ясно кое е нейно и кое е твое, и когато има кой да те поведе към мястото, на което можеш да върнеш чуждото, без да загубиш любовта. Това е работа през тялото и през полето на семейството, а не през ума. Точно това ще правим на 16 септември.
Когато това разделяне започне да се случва, се появява пространство за нещо, което дълго е било трудно: да бъдеш на своя страна. Да можеш да кажеш „не“, без да се сринеш от вина, да имаш нужда, без да се засрамиш, да почиваш, без да се чувстваш безполезна, да получаваш, без веднага да се отплащаш, да бъдеш различна, без да се страхуваш, че ще загубиш любовта, и да избираш живота си, без да се налага да се отказваш от принадлежността си.
Лекуването на майчината рана не означава да получиш със задна дата майката, от която си имала нужда. Означава да спреш да чакаш от себе си да бъдеш детето, което е трябвало да бъдеш, за да получиш любов, и да започнеш да изграждаш живота, който е твой.
Искам да заема своето място 39 € · 16 септември 2026 · 20:00 ч. · Zoom · записът остава за теб✦
Гласът, който ти казва, че не си достатъчна, не е твоят.
Ела да го чуеш откъде идва и да го върнеш там.