Ново начало е плод на моя собствен път през житейските промени и обрати, с които животът щедро ме дари.

След създаването на няколко бизнеса, от които две пространства за себеизрастване, образование в Лондон, завръщане в България, 3 годишна работа в рекламния бизнес, създаването на семейство и раждането на дете, няколко годишни трейнинга по семейни констелации и дългогодишна йога практика и преподаване, животът поиска от мен да оставя 80 % от създаденото и да запазя малка част от миналото, върху която да започна да градя ново бъдеще. Голямата метаморфоза започна с новината, че съм била осиновена, която беше разкрита 37 години след раждането ми. Тази новина ме постави в пряк контакт с рождената ми рана страхът от изоставяне, но от друга страна ми даде възможност да намеря нови начини да се приемам и обичам. Разбрах, че никога до този момент не си бях дала възможност да почувствам тази рана на отхвърлянето, като самата аз винаги си тръгвах и прекратявах взаимоотношения. Разбрах, че толкова съм се пазила да не се почувствам изоставена, че през всичките тези години винаги аз съм водила, винаги аз съм инициирала всяко начало и всеки край. Толкова много контрол, маскиран под фасадата на доста добре справяща се с живота жена.

А отдолу е чакало малкото ранено дете да дойде неговата възможност за изцеление.

И тя дойде на 38 мия ми рожден ден, когато имах привилегията да умра. Но след като сега пиша тези редове, значи смъртта е била само временна.

През нощта на рождения ми ден сънувах, че 7 годишната връзка с бащата на детето ми е пред своя край. На сутринта се събудих с много тежко чувство и той си обръсна дългата коса, която беше отглеждал дълги години. Усещах, че предстои крах.

Следобяд на рождения ми ден получих внезапно силно главоболие, като от удар с невидим предмет по главата, с интензитет 10 по скалата от 1 до 10. Важно е да спомена, че през живота ми глава не ме е боляла. След проведената спасителна акция от няколко човека, ме закараха вкъщи и прекарах следващите 2 седмици на легло. През това време на пълна безпомощност и незнание какво се случва с мен аз имах възможността да се докосна да уязвимостта на малкото бебе, което в първите дни от живота си е лежало съвсем само в болницата, докато е чакало да бъде взето от осиновителите си. Чувствах се абсолютно сама на този свят, сама и безпомощна. Започнах да му говоря и да го уверявам, че не е само, че е обичано и че се е справило чудесно по начина, по който е могло. Дупката, която се беше отворила в сърцето ми зееше и от там лъхаше ледения полъх на самотата. Но същевременно в мен имаше една част, която не се отказваше и по всякакъв начин подкрепяше това малко и крехко създание, което беше изплувало от бездната. Всичките ми съпротиви бяха рухнали, аз бях безпомощна и същевременно една безмерна сила ме подкрепяше, пак от вътре. Да станеш свидетел на раждането на твоята воля за живот беше велико и смиряващо.

И така, докторите не можеха да открият физическа причина за моето състояние и го нарекоха скрита тревожност, като ми изписаха от розовите хапчета. Рецептата изхвърлих с излизането от кабинета, за да не поставям доктора в неудобно положение, като откажа да я взема. Така направих и с рецептата с кортекостероиди, които ми изписаха за астмата преди години. Днес тя е просто блед спомен, да ми напомня за това, което преодолях чрез приемане и интензивна вътрешна работа. И ето, че отново животът ме беше поставил на колене, съвсем буквално, защото болката от главата започна да слиза надолу по нервната система и в моментите, в които станех от леглото, краката ми се подкосяваха и падах на колене. Когато се закрепих малко, несломимият ми дух ме изпрати в Лондон, накуцвайки, на семинар по семейни констелации при Шавасти, който бях открила “случайно” в нета две седмици по-рано. Констелациите бяха инструментът, който предният път ми разкри толкова много за астмата ми и този път отново ми дадоха подкрепа.

След личната работа, която Шавасти ми направи аз можах да “взема” майка ми, както се казва на констелаторски език. Много е трудно за едно дете, което е дадено от майка си, да я вземе обратно в сърцето си напълно безрезервно. Но ето че тогава моята уязвимост беше проводникът за това. Можех да я вдишвам, да я усещам, да и позволя да ме милва по главата и да получавам живота директно от нея чрез представителката, която беше в нейната роля. Детето в мен утоли копнежа си, беше успокоено и нахранено с любов.

Когато се върнах в София, последваха трудни месеци на раздяла с партньора ми, с който споделих 7 години от живота си. Тази раздяла продължи дълго, след физическата имаше и около 2 години, в които невидимите нишки ме връщаха към него отново и отново, независимо от хубавите неща, които се случваха в живота ми. Аз не можех да се отворя за тях, да ги получа и да им се радвам. Голяма част от енергията ми беше впримчена в миналото, аз бях жива, но плачех често. И отново дойде изненадата, за която няма да говоря тук, но тази тайна, която излезе наяве беше толкова шокираща за мен, че ме изстреля отново в интензивен процес – 3 дни констелации с любимия Шавасти, който вече за 4-ти път идваше в България, 10 дни випасана и айхуаска церемония. Този маратон ми даде възможност да изгоря напълно моста, да откача от моята страна куката, с която се бях закачила в тази лепкава токсичност на миналото и да дишам свободно.

Това беше и най-голямото ми прозрение, което ще споделя с теб в програма Ново начало – че куката може да се откачи от твоя край и няма нужда да чакаш каквото и да е от вън. Всяка нишка, чрез която си се закачил/а за нещо в миналото разполага с кукичка, която само ти можеш да откачиш.

Въпросът е да преминеш и ти през процеса, да видиш онова, което е обвито в мъгла и да заемеш ясна и отговорна позиция за живота си. Щастието ти е в твоите ръце, там е и страданието ти. Аз мога да те подкрепя в избора ти чрез подходящите въпроси, техники и материали, но ти трябва да извървиш пътя, от теб зависи.

Повече за програма НОВО НАЧАЛО.