Навикът е натрупан набор от автоматични несъзнателни мисли, поведения и емоции, които се придобиват чрез повторение. Навикът е нещо, което сме правили толкова много пъти, че телата ни знаят как да го направят по-бързо от ума. Помисли си – ставаш сутрин и правиш едни и същи действия всеки ден от съзнателния си живот, без да се налага да вкарваш умисъл в това. Караш колата автоматично, без да мислиш как да превключиш или да спреш на светофар. Къпеш се автоматично, пушиш автоматично, за жалост понякога и разговорът с близките ти хора е на авто пилот.

~ Навикът е липса на осъзнатост в извършваното действие. ~

Това дава светлина как да се преборим с него – започваме да каним вниманието си във всяко действие, което извършваме. Трудно е в началото, но и това може да се превърне в навик, или по – скоро в ритуал. Какъв би бил животът ако заменим автоматизираните навици със съзнателни ритуали. Най-простият пример – преди да запалиш цигара можеш да я погледнеш, помиришеш и да предложиш малко тютюн на земята. И ето веднага навикът се превръща в ритуал. Или храната – когато е пред теб я поглеждаш, помирисваш и си представяш колко хора са се погрижили тя да стигне до чинията ти. Това моментално разширява перспективата ти и спираш да приемаш за даденост даровете на живота. Същото е и с преобладаващите ни чувства. Ако сме свикнали да мрънкаме, обвиняваме и критикуваме това се е превърнал в отровен навик, който влияе пагубно на тялото ни. Всички емоции, които изпитваме имат честоти на трептене и  зареждат органите ни със съответната вибрация.

Сила или Насилие?

Ако се позовем на теорията за нивата на съзнание на д-р  Дейвид Хокинс ние, хората живеем на доста различни нива на съзнание. Всички те могат да бъдат проверени чрез мускулно тестуване по логаритмичната скала от 1 до 1000. Той твърди, че всеки човек, всяко понятие, мисъл или обект, които са калибрирани на 200 или повече са позитивни (сила), а всичко по-надолу е негативно (насилие).

Добрата новина е, че където и да си в момента си стигнал/а там по силата на навика. Този навик може да започва дори много преди твоят живот и да е стигнал до теб като трансгенерационно наследство. Представи си, че някой от твоите предци е имал реална причина да изпитва страх, защото е преживял войната и е бил свидетел на бомбандировки, виждал е убити другари, трябвало е да се крие. Този страх неминуемо ще стигне до теб като ехо, като вибрация, кодирана в клетките ти. И например всеки път, когато чуеш силен шум този страх ще се активира от дълбините ти без ти съзнателно да знаеш какво го е предизвикало. И също си представи каква е реакцията на тялото ти в моментите на активация на страха – мускулите се свиват, пулсът се учестява, дишането става плитко изобщо цялото тяло влиза в режим на активация и готовност да се справи с предизвикателството (което често е нереално към момента). Но ако започнем да излизаме от автоматизираните механизми на реакция и започнем да се питаме – защо се чувствам така, от къде идва това чувство, реално ли то в момента, то много често излиза наяве динамиката, която го поражда. И когато си зададем тези въпроси прекъсваме веригата на автомтична несъзнателна реакция и започваме малко по малко да осветляваме навикът, който често ни вкарва в разгръщаща се надолу спирала. Просто така сме устроени, че позитивните навици и утвърждения да изискват съзнателното ни усилие, а негативните мисли и поведение да са автоматични и всмукващи. 

Трансгенерационните влияния

Нашите навици неминуемо са обусловени от средата, в която сме израстнали и начинът на мислене на нашите родители, най-вече майка ни още от пренаталното развитие. Вече се доказа колко много влияят емоциите и мислите на майката на ембриона. Ние нямаме власт над това, то е минало и е част от нашето развитие. Но имаме власт във всеки един момент да вземем животът си в ръце, като осветлим скритите влияния и започнем малко по малко да изграждаме навикът да се чувстваме добре. Ако майка ни е била нещастна и несигурна, докато ни е носила, разбира се че и ние ще се чувстваме така, за да сме свързани с нея. Но в момента, в който осъзнаем тази сляпа зависмост ние взимаме в ръце възможността да променим модела. Тогава можем да се разграничим от чувстото на майка ни или някой друг предшественик и реално да видим кода, който обуславя мислите, емоциите и поведението ни.

Това е процес, който тук бихте могли да възприемете ментално, но можете да преживеете соматично в полето на КОНСТЕЛАЦИИТЕ. При всички случаи първата стъпка е осъзнаването и след това се изискват много съзнателни усилия да започнем да се чувстваме добре. Защото ако идваме от семейство в много нещастия и трагични събития как бихме могли да се чувстваме добре и да бъдем щастливи и да продължим да сме свързани с корените си? Това е сляпото вярване, което поражда веригата от нещастия през поколенията. Изисква се много кураж и смелост човек да прекъсне негативният цикъл и да встъпи в правото си да се чувста добре и да живее щастливо. И все пак ако вече кимаш утвърдително с глава и имаш готовност да започнеш с малки стъпки, започни да забелязваш отровните навици и да упражняваш правото си на различен избор. Всеки път, когато осъзнаеш, че тръгваш по спиралата надолу спри и се запитай – с кой се чувствам свързан/а като избирам това? На мен например ми беше много познато чувството на безнадеждност и когато веднъж се давех в него без видима причина се запитах този въпрос и моментално дойде отговорът – с майка ми. Тогава ми стана ясно – тя би трябвало да е изпитвала точно безнадеждност, знаейки че след като ме роди ще трябва да се раздели с мен. Да, тя е имала причина да се чувства така, а не аз, в чийто живот няма и следа от причина за безнадеждност. В този момент нещо в мен олекна и продължих да приготвям вечерята за семейството ми с усмивка.

Понякога процесът е по-дълъг и все пак разрешението се случва в един миг на прищракване.

След като се научим да внасяме осъзнатост в пагубните емоции идва моментът на избор на нещо различно. И все пак не бива да сме много амбициозни и да очакваме, че от тъгата можем да скочим в радостта. Крачка по крачка можем да  се изкачваме по емоционалната стълбица и да утвърждаваме само това, което тялото ни може да приеме за реално в дадения момент. Например на безнадеждността можем да подарим надежда, на тъгата – разбиране, на обвинението – реалност, на непримиримостта – приемане. И така приучаваме биологичната си система да разширява капацитета си да изпитва високовибрационни емоции, които физически се проявяват като крепко здраве, сияние, жизненост и оптимизъм.

Виж в това кратко видео как да започнеш да променяш средата си така, че да създаваш навици на благополучие

Автор – Теодора Рачева Деви

Моля ако споделяте посочете източникът.