Това е продължението на статията  Женска алхимия. Ако не си я чела, започни с нея, за да направи смисъл – https://deviflow.com/kakvo-e-zhenska-alhimia/

Нигредо – почерняването

Това е била най -дългата и трудна фаза в алхимията. Алхимиците казват, че за сравнение бялата и червената фаза изглеждат като детска игра. Те считат черната фаза на нигредо за мъчителен етап от работата, в която веществото страда и е принудено да се откаже от много излишни характеристики, за да се разкрие истинската му същност. 

Шлаката е алхимичен термин, който се отнася до утайки от твърди примеси, които плават върху разтопен метал. Обикновено се състои от мръсотия, неметални замърсители, метални оксиди и други химически отпадъци, които лесно могат да бъдат отстранени от повърхността и изхвърлени.

Целта в тази начална фаза на трансформация е да се намали веществото до неговата същност или най-фундаменталните съставки. Всички мръсотии, нечисти и чужди материали трябва да бъдат отстранени, в противен случай те ще замърсят и унищожат по-късните етапи на работата.

Алхимиците наричат цялостния процес, който се случва по време на Нигредо мортификация, което означава за тях „изправяне пред мъртвата част“. В лабораторията смъртта води до прах или пепел, в които характеристиките на предишното вещество вече не могат да бъдат разпознати. В личната алхимия умъртвяването се характеризира с чувство на, срам, вина, безполезност и т.н., тъй като човек се сблъсква с основния, отровен материал, който е скрил в себе си.

На метафорично ниво нигредо е архетипът на сянката – подземното царство. Това са моментите на пълният разпад в живота ни, пълно отчаяние, тъмната нощ на душата. Царящия  хаос – Хадес. Това е, когато в живота ни преминаваме през тъмни периоди, когато се изправим челно пред някаква отхвърлена наша част, която иска да бъде видяна. За да си вземем максимума от тази фаза е нужно припознаване и осъзнаване, вместо проектиране и имитиране. 

Символът за Нигредо е черната врана. Ако видите такъв в алхимичен чертеж, това означава, че показаният процес се осъществява по време на черната фаза на работата. В гръцката митология черната врана е възникнала, защото девойката Коронида, която е била бременна от бог Аполон, е имала връзка с друг млад мъж. Аполон оставил бяла врана да я наглежда и когато тя му донесла веста за изневярата й, той я превърнал от бяла в черна и след това убил Коронида и нейния любовник. Извадил детето от утробата и и го дал на кентавъра Хирон да го обучи в медицината. Така се появил великият лечител Асклепий. Митът показва как смъртта и животът възникват от тъмнината на страданието, и че чернотата носи семената на светлината и изцелението.

Операциите, които се извършват по време на черната фаза, са два процеса, които включват прилагане на елементите на огъня и водата – калцинация и солюция. След като тези операции приключат, пречистените есенции на въпросната материя се отделят и се запазват за по -нататъшна работа в следващите фази.

Калцинация – нагряването на материята до разпада и на фин прах. 

В същото време алхимиците са работили в лабораториите си върху калцинирането на металите или други съединения, те също са работили за осъществяване на съответните калцинации на личностно ниво и са претърпели същите трансформации като веществата, с които са работили.

Прилагайки алхимичните операции към човешкия ум, алхимиците стават първите психолози. За тях личното калциниране беше подобно на това, което се случи в лабораторията, с изключение на това, че на лично ниво топлината се генерира от огъня на собственото им съзнание и житейски опит. В резултат на това пресъхването на „вътрешната влага и нестабилност“ представлява загубата на неговата емоционална и психическа енергия, когато той узрее. С други думи, докато узряваме и се нагряваме от естествените сили на съществуването, ние сме склонни да губим контакт със собствената си жизнена сила.

Никога не се опитвайте да приложите алхимичните операции само към едно ниво на работата. Помнете, че алхимиците вярват, че техните операции са универсални и се прилагат за всички нива на реалността – физическото ниво на химикалите и тялото, нивото на ума и личността и невидимото духовно ниво. За да бъде една трансформация пълна и трайна, тя трябва да бъде успешна и на трите нива на реалността.

Това означва, че когато минаваме през труден период и изгаряме в нас някоя част от егото ни, самата ни биохимия се променя. Ако успеем да раздробим на прах някое отровно вярване, то спира да активира съответните невронни пътеки и да освобождава невротрансмитери, които обикновено са хормони на стреса. 

Ако успеем да преобразуваме например вярването, че не заслужаваме, в усещане за дълбока свързаност с живота и чувството, че сме винаги подкрепени, тялото ни релаксира и променя биохимията си. Ако в първия вариант сме чувствали свиване, тревожност и тъга, които са емоции с ниска честота, във втория случай ние придобиваме една аура на увереност и спокойствие, които променят и самата стойка на тялото ни. А това в последствие поражда различно отношение на света към нас. 

Истината е, че личното калциниране се случва, независимо дали искаме или не. Този естествен процес на смирение се осъществява с напредването на възрастта ни, когато сме изправени пред преодоляване на изпитанията и неволите на живота. Спадът на самочувствието, загубата на положение в семействата и на работното място, личните смущения, неспособността да бъдеш обичан, загубата на материални притежания и всички други сурови реалности в живота постепенно разпъват разглезеното ни его. Докато хората достигнат средна възраст, много от тях имат чувството, че са загубили ценна част от себе си и водят неавтентичен живот.

Алхимиците възприемат личното калциниране като загуба на дух в човек, въпреки, че съвременните психолози го разглеждат като загуба на его или лична идентичност. Резултатът е същият: намалена умствена енергия и увеличаване на тъмнината или депресията в живота на човек. Сякаш душите ни най – накрая се отчайват, опитвайки се да оцелеят в свят на духовна суша.

Нигредо може да се прояви като един по-голям участък от живота – тъмната нощ на Душата, в която тя слиза в подземното царство, за да дири своята светлина. Обикновено това е провокирано от някакво голямо и шокиращо събитие, раздяла, загуба и други травмиращи житейски ситуации. Почерняването може да се случи и като по-малък етап, в който изчистваме някакви остатъци от токсични вярвания. Много е важно да не прибягваме към хапчета и всякакви други способи за притъпяване на болката и страданието. Този етап изисква отдаденост и потапяне, за да се случи истинското преобразуване. 

От личен опит мога да споделя, че когато минавам през калцинация и солюция, за която ще говоря в следващата статия, аз се отдавам напълно на този процес. Позволявам на една част от мен да се разпадне изцяло, но друга част от мен седи адекватна и зорко наблюдава процеса. Това вътрешно разделяне ми помага да не се идентифицирам изцяло с болката и страданието на егото. В един момент енергията на разпад се изчерпва и частите започват да се коагулират в нова форма, в която има повече осъзнатост, смирение и светлина. 

Ако минавате през такъв етап и имате нужда от подкрепа, прдлагам лични сесии – https://deviflow.com/services/lichni-sesii/?portfolioCats=20