Любовна сцена във филм. Той пада на колене и обещава вечна любов. Жените в салона плачат. Виждат един модел, към който се стремят от малки момиченца. Особено ако единствения мъж в живота им – техния баща, е пътувал много, напуснал е семейството рано или просто е създал още дузина деца на още няколко жени. Звучи ли ти познато? Ако не е е случило на теб, със сигурност познаваш нечий живот с подобен сценарий.

Идеализирането на мъжкия образ

И така от липсата на таткото се ражда един илюзорен, измислен и идеализиран образ, който момиченцето пази в сърцето си и към който с всеки ден от своето съзряване се стреми. И един ден, когато момиченцето се превърне в девойка, тя започва да пренася този образ върху младежите, претеденти за сърцето и.

Динамиките във връзката

Някой беше казал, че когато мъж и жена се срещнат, мъжът иска да и е първият мъж, а жената иска да му е последната жена. И така една романтична представа се подхранва. Единствен, единствена. Дрън дрън. За всеки човек има безброй подходящи партьнори. Иначе как ще обясниш факта, че многократно си чувала едно гласче отзад, което все се чуди дали няма някой по-подходящ там някъде. Дори когато всичко изглежда наред във връзката ти. Защото жената обича да държи прозорците отворени. Та да може да скочи, ако се наложи и да избяга. Този модел дълги години ме е тласкал от връзка във връзка, от нуждата някой да се погрижи за мен към другата крайност – да залея някой с любовта си. И така преставата за Единствения (по-рядко Единствената) ни движи в посока на една илюзорна романтична “любов”, по-скоро нужда, която да ни върне обратно онова, което ни е липсвало в детството. И ощетеното дете в нас копнее да получи изначалната любов на своите родители, онова безусловно приемане, което можем да получим само от тях. Проблемът е, че връщане назад няма. Живота тече напред. Реката на живота тече от поколение към поколение и никой не може да обърне течението и. И така, когато ти търсиш Единствения, ти всъщност търсиш баща си, който единствен може да притежава тази титла. Разбираш ли, няма как да промениш това, но можеш да спреш да страдаш като товариш горките кандидат женихи с твоите детински проекции.

Липва ми….

На мен например дълбоко ми липсват и двамата ми родители – те са ме създали, после майка ми е родила и ме е оставила на живота. Не познавам нито един от двамата. В мен дълбоко винаги ще има една пропаст, една дупка, която никой и нищо не може да запълни. И докато не бях наясно с това, аз вярвах, че моят партьнор трябва да се погрижи за мен, изисквах даже той да ми даде онази безусловна любов, която не съм получила. Тази пропаст е най-осезаема за децата ни. Те са дететктори на емоционална празнота. Когато детето усети някаква липсва, то отива точно там и я запълва. И знаеш ли до какво води това – до още по-голямо страдание. Защото никой не може да заеме ничие място.

Единственият мъж може да е само един.

И така да се върнем към твоята жажда за Единствения. Махни очилата, той е просто образ, ехо идващо от подсъзнанието ти. Ти си просто една жена, а той е просто един мъж. Двама човека, които се срещат и не си обещават неща от рода на “докато смъртта ни раздели”, защото това е сигурен убиец на връзката.

Знам, че е трудно да останеш трезвен в свят, в който и от приказките и от рекламите и от филмите струи тази романтична жажда за щастлив край. А защо днес не поставиш едно щастливо начало? Пусни ръката на тати, и погледни мъжа си в очите. Махни първо очилата, погледни право в душата му и го виж като един мъж, с който в момента споделяш живота си. Някой на който даваш и от който вземаш. Но не всичко, а само онази част, която двама зрели партьнори могат да си дадат – една измерима любов, която се подхранва реципрочно от всеки малкък жест.