Ние сме хора и имаме проблеми. Проблемите са онова средство, чрез което душата ни избира да се обогатява, като ставаме все по-креативни в решенията им. Това би ти казал всеки експерт по личностно развитие.  Но има и един по-дълбок и все още таен аспект, който стои на пътя ни към щастието.

Знаеш ли, че източникът на повечето ни проблеми е един единствен. Да, едно единствено нещо ни спира да живеем живота си и да вървим по пътя си напред в разцвет. Има нещо, което ни дърпа назад, което ни държи вплетени в мрежата на миналото.

То се нарича ЛОЯЛНОСТ или СЛЯПА СВЪРЗАНОСТ.

Лоялоността е присъща на всеки от нас, защото ние сме свързани. Това, което получаваме в пакет с живота от нашите родители съдържа семената на много информация. Информация, която тече от поколение на поколение, идваща понякога от много далеч – до 7 поколения назад. Ние не знаем нищо, но усещаме ефекта на неблагоприятните семена, когато те започнат да покълват в живота ни. И тогава идват въпросите – “Това от къде дойде?”, “Защо на мен се случва това?”, “С нищо не съм заслужил/а”… и т.н.

Лоялността е извън нашия съзнателен контрол

Влиянето на нашите лоялности (свързаности) не е под наш контрол. Ние можем да сме лоялни със съдбата на някой, който изобщо не познаваме. Всяка наша клетка е един наш предтец, чак до началото на Сътворението. И така ние несъзнателно избираме ситуации, които да преповтарят живота на тези с трудни съдби, които отдавна вече ги няма, сякаш нещо може да бъде уравновесено.

Да се върнеш в живота си….

Има изход. Изходът е ПОЧИТАНЕ. Това е една от тайните съставки, които ти гарантира живот в радост и лекота.

Това не е интелектуален процес и няма формула, която мога да ти дам, за да го направиш, защото с правене не става. Това е дълбок процес на потапяне и пускане. Да ПУСНЕШ И ДА ВЪРНЕШ съдбата на този, за който живота е бил изпитание. Да осъзнаеш, че за теб е различно и че твоята съдба е друга. Че това, което за теб е товар, за този чиято съдба си присвоил, това е достойнство. Това се случва в едно свещено пространство, в което силите на Духа ни движат, а ние, малките само следваме.

Когато успееш да гледаш към този, чиято съдба повтаряш с любов и от дистанция, тогава всичко си идва на точното място, най-вече ти заставаш облекчен на твоето.

Това е едната тайна съставка на добрия живот – ПОЧИТАНЕ И УВАЖЕНИЕ. Тя ти помага да бъдеш себе си, но и да останеш свързан с онези преди теб. Така ти черпиш сила и растеш в твоя живот, усещайки подрепа зад гърба си.

Втората съставка на добрия живот е БЛАГОДАРНОСТ.

В този контекст това означава да ВЗЕМЕШ ЖИВОТА от твоите родители напълно безусловно.  Това, което обаче живее в много от нас на нейно място  е НЕПРИМИРИМОСТ. В нас бушуват емоциите на едни непримирими, угнетени, неразбрали деца, които смятам, че е можело да бъде различно, че не са получили достатъчно, че мама и тати са можели да бъдат по-добри, повече заедно, да са им дали повече любов. Така ние взимаме само част от живота. Сякаш не ни се полага целия. Взимаме само толкова, колкото да кретаме напред в оковите на болката от това, което е било различно от нашите представи. Обвинението към родителите е истински демон, който ни държи оковани в миналото. Този демон често се усеща като тежест в гърдите, като буца в гърлото или като една арогантна гордост, която ако можеше да говори би казала – “Сега ще ви покажа аз на вас…. “

Панацеята на това е да черпиш от реката на живота от ниско. Да се отпуснеш в прегръдките на земята по очи пред тези, които са инструмента на живота за теб. Да позволиш да се сгушиш пак като малко дете в обятията на твоите родители и в сърцето ти те да останат свързани завинаги чрез любовта, която е сътворила теб. Разбираш ли, тяхното свързване е позволило теб да те има. Това е толкова много. Да оставиш всички житейкси истории след това и да дишаш дълбоко в обятията на товите “съвършено несъвършени” родители, както казва Лоренцо Кампезе.

Това е толкова смиряващо. Причината за борбата сякаш секва изведнъж и ти се отпускаш, както никога до сега. Даваш пространство на онова чисто същество в теб да си поеме дъх отново, сякаш за пръв път от толкова много време.

Третата съставка на добрия живот е ОБМЕН. Обменът е начин да изравниш онова, което е в повече или в по-малко. Да се отвориш двустранно – да дадеш след като си получил. А колко то нас се опитват да изливат празните си чаши… Това е изтощително и невъзможно. Давайки от себе си, ти се отклоняваш от голямата река. Ако съумееш да стигнеш до състояние на ОТВОРЕНОСТ, да си просто проводника, през който живота тече, тогава обмена става естествен.

Има няколко измерения на обмена. Между родители и деца обменът е един и той е свързан с Тайна съставка № 2 – Благодарност. Ние нямаме какво да дадем на нашите родители, можем само да изпитваме дълбока Благодарност за това, което сме получили от тях – живота и толкова. Дори, когато ние им даваме нещо в техните старини, пак оставаме малки пред тях. Ние даваме не от задължение, а от признателност.

Интересен е обменът между равните. Например между партньори. Ние с нашите партньори сме равни, защото всеки прави нещо за другия, така че да подхранва любовта. Съжалявам, че ще те разочаровам, но партньорската любов се нарича просто ОБМЕН и в нея няма нищо романтично.  Ти имаш нещо, което е важно за мен и аз мога да ти дам нещо, което е стойностно за теб. Тук няма място за безусловност. Красотата идва от това, че сме трезви в любовта си. Това е любов между двама възрастни. И така можем да запитаме нашия партньор – По какъв начин моята любов стига до теб и какво е за теб израз на любов от моя страна? Това ще ни спести много недоразумения, защото ще отвори пространство за всеки да изложи своите виждания за този обмен. Представи си една ситуация, в която жената обича да глади. Тя глади ризите на любимия си от любов. Но той мрази изгладени дрехи и се дразни всеки път, когато види безупречно подредените си ризи в гардероба. Този неин жест не стига до неговото сърце. Той обича тя да го целува и да му готви. Но тя упорито продължава да глади, защото например нейната майка така е правила с баща и и вярва, че това е пътя към сърцето и на нейния любим.

От друга страна тя обича цветя, но той никога не и подарява. Вместо това я води на екстремни състезания, които тя мрази. Така любовта остава неизявена, защото никой не говори за това, което придава лична стойност.

Обменът се балансира от това да даваш толкова, колкото другия може да върне. Не да засипеш партньора си с тонове грижовност, дарове и внимание. Защото тогава ти вече не си на нивото на партньорството.

Между партньорите се срещат два вида ОБМЕН. Положително нарастващ и отрицателно нарастващ обмен. Когато единият направи нещо за другия, той го задължава. Затова е важно да имаме трезва преценка за възможността на другия да върне. Когато сме дали у другия се поражда естествен вътрешен стремеж да изравни. Той дава, но добавя малко повече. Така обмена расте, а с него и любовта. Това е положително нарастващ обмен. От друга страна, когато единия нарани другия се поражда едно дълбоко вътрешно чувство у наранения да върне повече. Но тогава той въвлича партньора си в един фрактал на страдание, където всеки ще трябва да изравнява нанесената болка и така до безкрай. Този, който е мъдър връща, но по-малко. Така има възможност да се занули и обмена да мине в положителната скала. Прошката при нараняване между партньори не е опция. Единият да причини болка и другият да му прости често е причинено от страх да не загубим любимия, а в някои случаи – за да го накажем с великодушието си.

Тя придава едно измамно благородно величие на този, който я дава, което веднага прави другия “грешник”. Точно както религията ни прави всички нас грешници пред Бог, който ако сме праведни ще опрости греховете ни. С прошката е добре да се внимава. Аз лично смятам, че можеш да простиш само на себе си, твоите несъвършенства и действия. Да намесваш другите в играта на прошка е опасно.

Тайните съставки на добрия живот са прости и достъпни за всеки от нас, нещо повече те са ни присъщи. Всички ние имаме един вграден вътрешен компас в живота, който винаги се опитва да ни води в посоката на Истиснкия Север. Да се отпуснем и доверим на онова най-дълбоко и най-вътрешно е изкуството, което усвояваме по житейския си път.

Автор – Теодора Рачева ( Деви) – www.deviflow.com

КЪМ ТАЙНИТЕ СЪСТАВКИ В ДЕЙСТВИЕ 

Благодаря на моите учители по констелации, от които съм черпила директно знания и чрез които нещо много древно в мен беше докоснато:

Идрис Лаор

Клара Нуди

Колин Добре

Росица Божкова

Бертолд Улсамер

Румен Янкулов

Лоренцо Кампезе

Берт Хелингер (с който не съм се виждала лично, но неговата работа е основополагаща за този метод и неговите книги са вдъхновение).

и много други….