Започнах, като само знаех, че имам криле. Някъде там, отзад между плешките. Често се сещах за тях, когато имах болка там – пирон, забит между плешките, в резултат на ударите от някое самоунищожаващо преживяване или мисъл, затварящи все повече и все по – здраво вратата от която се отваряха моите криле.
Започнах с аромата на рози. Месец май, розовите храсти навсякъде цъфтяха в какви ли не цветове. Даже бях сигурна, че цветовете са толкова ярки, а аромата е толкова наситен, само и само заради моите криле.
Безупречно и с любов към себе си аз дадох на себе си времето и пространството да изпълнявам всяка практика от програмата. Запознах се с вътрешната си шаманка Калея. Опознавах болките си и контактувах с тях. Обичах се. Благославях се. С любов и желание влизах в този мой свят. В медитациите си се потапях във вани от рози и вътрешните ми сокове поливаха като елексир вече напъпилите ми крила. Намалих цигарите – много, без да го целя и изцяло естествено. Просто защото предпочитах да вляза в себе си, вместо да пуша. И така, лека полека крилете набъбват и се разперват. И най- голямата експлозия – срещата ми със сестрите от програмата и калния път на самодивите по лабиринта на инките в местността „Небесните пасбища”. А дарът който ме чакаше в центъра на лабиринта ми разкри могъществото на моята душа и проницателността на тази вълшебница Деви – просто казано – в центъра на лабиринта беше сладостта на моята душа – бял шоколад с розови листчета и незабравим аромат на рози. Благодаря, Деви. Искам да участвам в Модул 3